Помня как дълбоко вдишваше

вяра, сила, смелост и любов,

радостта в очите се изписваше,

всяка глътка въздух даваше живот.

Помня всяка утринна усмивка

като рисувана от ангелче небесно,

сякаш сладка мъничка бъбривка,

усмихната на слънцето чудесно.

Виждах в очичките ти дяволчета малки,

мислещи за щуротии и пакости безброй,

весели и  пускащи се по пързалки,

хиляди звездички нямаха покой.

Помня всички причудливи песни,

в които беше жива всяка нота,

превръщаха сълзите във чудесни

и придаваха огромен смисъл на живота!

Помня и звука на пристигащия влак,

внасящ в мен невероятното вълнение,

усмихвах се, че ще те видя пак,

че ти ще бъдеш чудното ми сътворение.

Благодаря за всички сбъднати мечти,

за радостите и моментите щастливи,

благодаря, че цветен свят ми подари

и го изпълни със спомени красиви!

Сладки спомени прииждат с полъх лек

и аз все моето съкровище ще те наричам,

благодаря ти, че направи ме човек,

благодаря, че ме научи да обичам!!!