На кестена пред нас
С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.
Запалваш хиляди слънца!
Не тичам сънна до герана,
за да отпия живата вода.
Че тя зениците ми къпе,
прозорецът от теб блести,
погалваш с нежните си пръсти,
отпивам твоите лъчи!
Навън е всичко във зелено,
а ти помахваш и шептиш,
снага източил вдъхновено, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up