Jan 11, 2008, 12:53 PM

Благослови ме нощ 

  Poetry » Phylosophy
684 0 8
             "Възкръсна моят ден, нощта издъхна

           и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят"

 

Да си цъфтят, това е за награда

на пътника, поспрял за миг до тях,

отпил умора или пък ограбен,

омаян от разгулен аромат.

 

Кристални небеса отдавна няма.

Отдавна няма приливи с копнеж.

В живота те са най-банална драма...

Възкръсналият ден е кух звънтеж...

 

Нощта е благовестие примамно

за сънища, оплели в здрав обков

ковчежето-душа, сърце измамно...

Дари ми, нощ, пак твоя благослов!

 

И не издъхвай! Утрото е мъдро.

Но няма да го имам и деня...

Без сънищата твои не възкръсвам -

надеждата се ражда през нощта.

 

Благослови ме, нощ! Благослови ме...

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??