Благослови ни и прости!
Колко много прекаждани недели,
коя от всички е разтворена за нас?
И колко делници - молитви бели
като свещички, запалени край нас?
И колко много изгреви и залези,
кои от всички са наречени за нас?
И колко много подлези и надлези,
и колко пътища неминали през нас?
Нощта си тръгва - първа и последна
и утрото по цвят не се повтаря ...
В очите ти ... до дъно щом погледна,
Вселена цяла сякаш се разтваря.
Не питай нищо, отговори няма -
в сърцето ти израсвам с любовта.
Онази истинската, най-голяма ...
Не питай нищо, пръст сме от пръстта.
Благослови ни Господи!
И ни прости ...
.....
(Целувам гънките по мантията бяла!)
© Йоанна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И днес го прочетох,пак.Точно днес!Поклон,Йоанче...и ми прости
-
Прости, наистина, прости ...
Простени нека сме. -
Прости ни,господи, за грешките!
Прости ...душите ни човешките,
че понякога са тъй непредвидими,
че в пътищата ни объркани,
понякога се крият думи-злоба.
Прости за зависта в очите ни,
за болката,която причиняваме.
Прости...душите ни човешките! -
Ти също Веси
-
Благословена да си Йоанна!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
