Насред
тъмнината,мълчалива седях...
Плаках,унивах,заспивах...
И пак светлина във тунел видях,
намирах си пътя...умирах!
Но бял Бе деня и зима пълзеше,
В сърцето усещах студът.
И черен гарван над мене кръжеше,
разцепваше с крясък ледът.
Но Само край на пътя ми земен...
посрещаше,мрачен денят.
Отлитах свободна във рая небесен, ...