Полегнал на лакът върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева на топчета играят,
скрити някъде в простора,
а безсъници разстилат своите миражи
и нереалната им плът се гъне по неравностите на безкрая…
Приютена в залива на лятното ми рамо,
отдала се на нежната тъга – очакваш устните ми…
И ме караш да се чувствам почти велик…
Един позабравен герой на Дюма…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up