БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс,
когато някой млад поет ме менти! – във стихчето си, драснато с курсив,
и жажда цял живот аплодисменти! – без да усеща колко е фалшив,
или – когато врели-некипели! – цял ден ми тръска старият глупак,
щом всичките мисирки – полудели! – ми кудкудякат от зори до мрак,
и някой откачалник в парламента ме убеждава, че живеем в Рай! –
в правителствената „parlare-menta“ ни лъжат тия синковци, комай?
И диша в мен едно проклето чувство! – душата ми дали ще издържи? ...