Бледорозовите вишневи цветове

заспаха върху кървав лед -

непропукван той от векове,

да се претопи му идва ред.

Но бледорозовите вишневи цветове

не знаят що е студ, ни мрак.

Грабнаха ги люти южни ветрове,

отнесоха ги във ада чак...

И бледорозовите вишневи цветове

усетиха и що е жар -

те пламнаха във чужди грехове,

стопиха се във  тоз пожар...

А нейде там - във вечний мрак,

пепел чиста някого зове:

с дъха на светъл кукуряк 

и бледорозовите вишневи цветове.