Кожа, тръпнеща от залез, лист под римите пулсира, влага устните ми гали, струни, оживяла лира.
Бляновете разтопени и романси без лъжа, две сърца втуптени и вселена без "тъжа".
Ти, във моя свят, счупила властта на мрака, ти, във падащ плат, аз във устни те облякъл.
Няма мигове изгубени, а дъжд от ласки и копнеж, рими, от любов разбудени, в пламъци, без скреж.
Думи, ронени небрежно, спомени от младостта, думи, полетели нежно - думите на радостта.
Насладата от непознато и основата от опознатото, дишане във тишината и сноп лъчи по златото.
Отшумяващото време и кутиите с писма, поулегналото стреме, сгазило мъгла, тъма.
Луната и море утихнало, сталактити в пещера, сърце, на теб откликнало, клепки галеща зора.
Единство посред суетата и споделената любов, животът, даван на децата и сън... И изгрев нов.
Свежи плодове от моята, от зрелостта ми подарена, силата дошла от твоята, от любовта ти покорена.
Словата новоподредени, завършващи с "Обичам те!" дни и нощи възродени, пронизвани с "Обичам те!".
Листът и грохота на мислите, цветът на кожата при залез, изгревът, очите, чистите, и дъхът ти, как ме палят...
02. 01. 2008 г. Прага
Ето и оригиналът:)))))))))
БЛЕНУВАНЕ
Цветът на кожата при залез, римите, що листът не побира, дъхът на устните как гали, струните и липсата на лира.
Нежността на бляновете замразени, романтиката във една лъжа, ударите на сърцата разделени, вселената на думата "тъжа".
Мечтите, без които моят свят, останал би във ноктите на мрака, тялото ти, във загатващ плат, целувките, с които бих облякъл...
Болката от мигове изгубени, дъждът от самота и скрит копнеж, римите от любовта разбудени, душата-стих във пламъци и скреж.
Думите нахвърляни небрежно, спомените, без които сме ограбени, думите, избликнали от нежност, думи, без които сме разграбени.
Представата за всичко непознато, илюзията, че познаваме познатото, бледите ръце на тишината, спечената кал по златото.
Отшумелите следи на Времето, очакването между две писма, дръзновението, стъпило на стремето, крясъкът и ехото в една тъма.
Луната над морето незатихващо, шумът на капките във пещера, сърцето-ураган, откликващо, очи-дъга, изгубени пера.
Безмълвието посред суетата, разбраната прегърната любов, животът тегнещ над децата, сънят - преди кошмара нов.
Откъснатите цветове на моята, на младостта ми недарявана, тайната, покрила твоята, любовта ти с сълзи навъзпявана.
Краят на словата наредени, недовършени - като: "Обичам те!" дните, от тъгата набраздени, безсмислени без искрено "Обичам те!"
Листът, понесъл грохота на мислите, цветът на кожата при залез, изгревът, сред капките, сред чистите, дъхът на устните как гали, пали...
28.07.1995
... Любовни думи - като капчици зад яз, прииждат, пълнят, но мощта им все е скрита и вижда се едва тогаз, когато с бяс, вълни необуздани, ах, съдбите ни помитат...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И двата варианта ми харесаха много.
Поздравления!