Без теб е сиво.
Изгревът мълчи
и утринта по-малко се усмихва.
Така ми липсват твоите очи,
прегръдките ти,
устните ти,
всичко...
Очакването е най-гъстата гора,
в която Мислите ми
се изгубват.
Знам,че ще дойдеш тихо
пак в Съня,
но искам те наяве все по-лудо.
И все по-силно вика те стихът
и в спомените къпят се мечтите.
Знам, пак ще дойдеш.
Близо е мигът,
в който
отново вечност ще са дните ни...
© Веселка Стойнева All rights reserved.