Sep 13, 2008, 2:48 PM

Близост... 

  Poetry » Other
501 0 1
На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.

Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци.

Когато дрипави дечица си играят
с оковите на мизерията, слънцето залязва -
и това е техният подарък!

Но ето, че някой постла окъсаната черга
на бездомния!
Може би, за да мине по нея "Златният Телец"-
носен от няколко лъскави клоуна...
Каруцата спря!

Тишината бе нарушена от звънливия смях
на красиво момиче, случайно попаднало
на улицата на вечната борба с Глада и Умората...

© Петко Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??