Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки
и заголи бедрата си - мраморен прах,
ментов дъхът ù, косата разрошена,
в очите - безумие, в устните - грях.
Скъпо не вземаше, даже обратно -
беше готова едно питие
щом я почерпят, да тръгне със някой,
без да попита Защо, Накъде. ...