Простете ми, че бях несъвършена.
И толкова несъвършено ви обичах.
Че от шлифовани обноски бях лишена.
И пред кумири бездиханни коленичех.
Простете за оскъдните ми грижи
и моето превъплъщение в отшелница.
Че вечно срещу вятъра се движех,
в преследване на вятърните мелници.
Простете ми, за липсата на време,
с билет еднопосочен отлетяло.
Животът може всичко да ни вземе,
разтворим ли душите си изцяло. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up