Блудници
Влагата навън докосва моята душа -
кадифена вълна от копринена нежност
се излива като ледена струя над вятъра,
а той лети и пренебрегва вихъра на времето...
Пусто е и няма кой дори да изкрещи,
защото е замръзнала земята, а със нея
и сърцата на безбройните капчици... роса,
потънали в коравата, безизразна тъма.
Блудниците са сега навън, последни
останали в дъжда, обгърнати от влагата
на самотните души, възкръснали от ...