БЛУДНИЯ СИН

Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова,
че светът им до дъно се срива.

Ти тръгна със своите страсти,
още светът дори неразбиращ.
На дрогата стана подвластен
и на безделното чувство "Живот".
Не разбрал, че път е ужасен.
И си впрегнат в железен хомот.

За теб звездите рухнаха в забрава.
За нас се срина цялата земя.

Любов решението е тогава.
Тя бърше всяка потекла сълза.
Обич, която да те върне към живота
и сила в теб, да я приемеш.
Да видиш светлина в тунела, защото
в затвора, или в гроба ще отидеш
ако от Дявола се не откажеш
и приемеш човешкия, земния път.
Че си Човек, на всички да докаже
а не бездуховна, окаляна плът!

Пътят е труден, жесток и нелек,
осеян с мини, които гърмят.
Ще минеш ли по трудната пътека,
за да се върнеш към живота и света,
където те чакат честни любови
и близки, които кървят?

Ръка ти подаваме всички с надежда.
Хвани се за тези протегнати ръце!
Те мост са, който те отвежда
при хората жадуващи за теб Небе
по синьо от морска шир безбрежна,
свят земен, но божествено благ.
При нас, блуднико, до нашия праг...

05 01 2015