Ний пак сме двама с чашата в нощта
И догарящият пламък на свещта.
Компания си правим до зори
С коктейлът ми – ракия със сълзи.
Свещта догаря с пукаши искри
И плаче с мен, но с восъчни зълзи.
Достойни сме за статуя на самотата -
Свещта и аз със чашата в ръката.
С години самотата ме обвива,
Аз вече не съм млада и красива.
Няма кой да спре и седне с мен,
Дори и на рожденният ми ден. ...