Не ме съди за всяка грешка,
не ми се подигравай за мечтите,
че всяка болка е човешка,
не знаеш как тежи ми във гърдите!
Не ме съди за всички нощи,
в които съм преглъщала сълзите...
Ти не знаеш колко още
плакала съм, скрита от тълпите!
Ти не знаеш колко много,
силно, страстно съм желала!
И дори сега не знам, че мога...
А колко много съм мечтала!
И колко много пъти падах,
а нямаше под мен опора
и болката да свърши се надявах,
да свърши и да няма втора!
Не ме съди за самотата,
не мога след любов да тичам...
Опитай се да видиш във душата -
аз просто исках да обичам!
© Иринка All rights reserved.