Блян
Ако в живота се промъкна
през иглените му уши
и доживея в старост с тръпка
стихът все тъй да ме теши,
дали ще има покрай мене
приятели, щом загорчи? -
Един ще бъде ми потребен
да склопи моите очи.
Навярно в къщата ми празна
ще спомня нечия любов.
Ще дойдат всичките на празник
преди да скрие взор покров.
Аз истинската ще позная
по насълзените очи -
тя за последно ще ме смае
и цвете ще ми подари.
В денят, когато Тя пристъпи
ще искам в малкия екран
Родината да ме окъпе
в полята с мак и флаг развян.
Последен път на планините
да видя онзи връх мечтан
достиган само от орлите,
във лед и снегове скован,
под който тръгнах надалече
в светът, учудващо голям.
О, знам, че няма порив вечен
и след смъртта ни няма блян.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мелани, за млад ще го приема като комплимент, но зелен?... Трайно съм навлязъл в златната си Есен и листата ми са обагрени в пастелни кафяво-червеникави тонове. Поздрави от мен!
-
Е , рано ти е още си млад и зелен !
-
Просто нямам думи!
Превъзходно! -
Невероятен стих! Накара ме да се замисля с колко малко време разполагаме... Имаме ли време да сбъднем мечтите си? И все пак най - важното е да се радваме на всеки миг живот и да се усмихваме по - често, защото усмивката ни помага да живеем в синхрон със себе си!
Натъжи ме това стихотворение. Но понякога си мисля, че е хубаво, че има и тъга в нашия живот. Та ако я нямаше, дали щяхме да разпознаем щастието? -
Пожелавам ти искрено сбъдване на всички блянове.
Е не точно на всички, на поетите им е нужен порив... макар да не е вечен. -
Нали не е прощално?
Шегувам си!
Стихът ти е невероятен, отново! -
Промъкваш се, Рудин... Бъди!*
-
Разплака ме...
((( ))) -
Хубав стих!
-
Привет!
Да, уви такава е постата,жестока и безмилосна истина за живота.
Пресъзда ли сте я великолепно. Бих се осмелил само, там в края да добавя:
"....О, знам, че няма порив вечен
и след смъртта ни няма блян."
......остава само спомен за Живот
с достойнство изживян.....
Поздравления!!! -
Краят на един човешки живот е толкова непредвидим...
Радвай се на всеки миг подарен ти свише, и дишай с пълни гърди!
Е, понатъжи ме стиха ти, но така си е в живота... -
Силно!!!
-
Стиха си е истински и отвътре споделен.Това,казаното, важи за всеки от нас.А във философски смисъл нататък се запътваме още щом се родим.Просто дълго не го правим на въпрос.А кога ще стигнем е божа работа.Бъди все с такъв млад дух, и да ни радваш с нови неща.
-
Говориш с красиви думи за тъжен край,поете...но всеки край е едно ново начало и полет за душатаПоздрав за хубавия стих!
-
Много хубаво стихотворение! И тъжно!
-
"О, знам, че няма порив вечен
и след смъртта ни няма блян." Много истинско
6+ -
Хубав...Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
