Щеше да бъде толкова лесно
без думи да се разбираме.
Тъй щеше да е чудесно
верен път винаги да избираме.

Не тъй  е устроен светът,
както на мен ми се иска...
Често сме на кръстопът
и за гърлото нещо ни стиска.
Живеем като машини
ден след ден и час след час.
Навити сме като пружини
не помним вътрешния си глас.
Работим бързо и бързо спим...
Заобиколени сме от предмети,
искаме всяка облага 
да получим веднага.
Да броим левчета и монети
сме и нощем заети.
Да успеем на всяка цена,
е наша втора природа.
После скътана носим нейде вина,
че търсим във всичко изгода.
Откази не търпим
и така омагьосани в кръг се въртим.
Обичаме властно, но предпазливо,
сърцата си ревностно пазим.
Подхождаме недоверчиво,
вместо любов да даряваме, мразим.
После учим дълги и интересни уроци,
с болка запазваме самообладание.
Правим малки крачки или големи скоци
със знание чрез изпитание.

Щеше да бъде тъй чудесно
да живеем според едно мерило
да имаме повече надежда и вяра,
на света всичко да ни е по-мило.