Jun 16, 2009, 12:03 PM

Бодлива човечност 

  Poetry
735 0 3

 

 

 

Не зелените, бели пенливи
вълни,
златокосият плаж ме
пленява.
Песъчинките - остроигриви
искри -
засияват сред луда
забава.

И от толкова светли и слети
съдби,
озарен от спокойната
вечност,
над душата ми грее, танцува,
и... бди
стръкче бодлива...
човечност...

© Недялко Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??