Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей,
сбъркано време и хора.
Чакаш април? Да се радваш умей,
мъдрите днес не говорят.
Немите улици тихо мете
доста опърпан бродяга.
Гледа небето с очи на дете,
облаче тихо поляга ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up