Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят,
в детайлите за мъдрост да се взирам
и с две напред, а после три назад,
инатът ми покой не си намира.
Забързана пропускам сто неща
и с ключовете нищо не отключвам,
защото са за грешната врата,
зад нея няма нищо да се случи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up