Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди,
пълни с непотребности,
препускащи след някакви дела,
които отминават неусетно,
но идват други, носят суета...
Сега сме цели в славата набъбнала!
Едничкият ни смисъл е в това
да ни почитат вечер и по съмнало, ...