Обикновен човек на своето столче седи,
само то му остана на този свят, уви!
Добър човек, но съдбата така му отреди,
а имаше семейство и приятели добри!
До него спря скъпа кола и слезе един,
в ръка с пликче мръсно, богат господин!
Подаде го на човека с протегната ръка,
засмя се силно, с него то й се подигра!
Той взе мръсната торба с поглед натъжен,
измия я, изсуши я и я напълни с свежи цветя!
Върна торбичката на господина с усмивка,
а той погледна го с учудване, не го разбра! ...