Богат и просяк

Обикновен човек на своето столче седи,

само то му остана на този свят, уви!

Добър човек, но съдбата така му отреди,

а имаше семейство и приятели добри!

До него спря скъпа кола и слезе един,

в ръка с пликче мръсно, богат господин!

Подаде го на човека с протегната ръка,

засмя се силно, с него то й се подигра!

Той взе мръсната торба с поглед натъжен,

измия я, изсуши я и я напълни с свежи цветя!

Върна торбичката на господина с усмивка,

а той погледна го с учудване, не го разбра!

– Защо човече върна ми торбичката с цветя?

– Аз ти я дадох мръсна с боклук! – той не проумя.

– Всеки дава това, което носи в себе си, в своята душа!

Усмихна се тъжно Човека, а другия така и не го разбра!