Dec 18, 2009, 6:43 PM

Богатство 

  Poetry » Phylosophy
591 0 7

Преплитат се животите човешки.

Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.

Съдбата-кошничарка носи ги на гръб

и пътища измерва с крачки.

 

Не ни е нужно много, за да сме щастливи,

но ни е нужно време да го разберем.

Любовта и Приятелството стигат

и Смехът на Децата ни да ни залива!...

 

Нека не искаме скъпоценности, почести!

Да пълним свойте кошници със спомени!

Най-ценното богатство се побира

в две шепи сплетена тръстика!...

 

                                                                   2006 г.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??