От всеки залез ти пазя боята червена.
И от всяко утро горещите устни.
Ти не си море, но вдигна вълните към мене -
мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.
Вече знам, че бял ще е мрака,
когато зората във него се плисне.
Ти не си море, но ме научи да чакам.
И повярвах, че всички небета са близко.
Сега те посрещам в моите вечери
по пътека, която луната изпрати.
Ти не си море, но ме поведе далече.
Дългият път ще ни прави богати.