Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели
дланта, която ме прегръща.
Дълбоко в изгрева се взри,
зората в пурпур се завръща.
А моят лик е озарен
от дъжд целебен - благодатен,
щом крачиш с мен във моя ден,
в света красив и необятен. ...