Обещания за слънце и звезди.
Обещания, а после - нищо!
Кух живот! Като гърди -
изпълнени до горе със въздишки.
А ей го Бог - пред мен стои.
Гледа ме в очите - Не е праведно...
Зная, Боже! Но мълчи,
ти мълчи, в човешкото ми тяло!
Съзнавам твойта святост. Че е чест
за мен по този свят да ходя.
Но ти създал си ме и по-добре,
от мен го знаеш, че не мога ...