Jun 3, 2007, 12:27 PM

Богове 

  Poetry
703 0 2
Сякаш злато се разлива
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Тополарова All rights reserved.

Random works
: ??:??