Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете -
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме.
Небето се взира в мен, души ме,
усеща, че те познавам
и ме пуска да плувам в дъгата му,
в онази вечна Вселена, където
Теб не може да те няма.
Ръцете ти. Помня ги търсещи
ръце на художник, ваятел. ...