На силата ми сила даваш, Боже,

на вярата прибавяш нова вяра.

Показваш ми, че с Теб ли съм ще може

да придобивам благодат във пълна мяра.

Пресъхналия кладенец ти напояваш,

замъждялия фитил разпалваш в буен пламък.

На заблудената овца пътя показваш,

правиш меко сърцето ми от камък.

По прави пътища със себе си ме водиш,

избрал си ме преди света да създадеш.

Дори когато с кръста тежък ходеше

не се поколеба за всички да умреш.

Повика ме по име с глас небесен,

на мъдрост учиш ме от словото Си живо!

Отнемаш страховете ми със песен,

от любовта Ти със копнеж отпивам.

Това си Ти – Създател, Бог, Родител!

Величие и нежност в думи две:

АЗ СЪМ! Да, всичко Ти си, Господи!

А аз – съм Твоето дете!