Божие наследство...
Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже,
за които сърцата са камъни речни,
върху които стъпват и трият стъпала,
да сполучи животът и късметът да им отреди,
дъщери, цели две да имат те за отплата.
Нека видят студени очи,силни юмруци
и злоба – как силно боли,
като стъпват краката по онези скали -
чисти,бистри и бели – най-мило, отгледани,
пазени от всички страшни житейски беди!
Пожелавам си, Майчице свята, за тези жени,
в ревност и горест, със мисли злочести,
за които няма спирка в нежни мъжки ръце,
няма истини - само измама и мъка човешка.
Нека всяка получи по дар две деца -
синове да са стройни, напети,
и да виждат те, тези пораснали вече мъже,
как кършат ръце,като клони пречупени
в бури и слепи от любовни лъжи.
Пожелавам си, на онези мъже,
за които любимата е просто слугиня,
„боксова круша” и „долно менте”-
нека живеят до маймунски години(поне 102)!
И да чакат треперещи да им се даде,
от синовете обичащи „Мама”,
паничка изстинал стар боб,
или две, филийки мухлясали,
наместо отплата.
Пожелавам си всички онези жени,
със езици разцепени, низки душевно - безлични,
за които сплетните за другите са
висините на твоите Божи земни нозе.
Нека видят какво е разплата,
нека видят какво е погром -
не потоп, а им дай от живота,
това що правят, утрои го по сто!
И накрая - пожелавам си прошка,
и на мен, и на всички онези,
сгрешили без мисъл, но не и безгрешни,
обичащи силно, любещи безценно,
отдаващи време за прегръдка една,
и дума, и длан за грешна човешка душа!
Да бъде, Боже, това, що наричаш награда!
Да бъде, Боже, това, що обричаш на прошка!
Да бъде, Боже, - любов, що не иска отплата!
Да бъде ,Боже, и грешната – свята!
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, мила Васе! Хубав празничен ден ти желая! Да, така е - поколенията наследяват и аз като теб се възмущавам от това, но си е житейски факт.
-
Не те, а поколенията поемат ударите и това ме ядосва! Поздрав!
-
Благодаря ти Костадин! Мисля, че ако не те беше "умислило" не би бил такъв, какъвто си - човек. А прегръдката, понякога е достатъчна да измие доста неща от душата.
-
Иска ми се прегръдката при прошка да е наистина такава,че душата след това да е волна като птичка.Мисля,че затова го има тоя празник ли обичай ли Лиа,незнам.Много ми хареса но и ме умисли нещо.Поздрави Лиа.
-
Благодаря ти, Мариана! Поетични мисли ти желая и много творчески успехи.
-
Скъпа, Иржи стихотворението не случайно носи заглавието "Божие наследство." Не няма как да му се бъркаме на Стареца - дърпа уши след това.
А затова и има "Пожелавам си..", не..."Пожелавам..." А последният ред е за душата - тази отритвана и проклината "Грешница" от нас хората, която всъщност е най -истинската ни същност. Поздрави и благодаря ти, че хвърляш по някое оче и на моите писания. -
Аз мисля,Лиа,че само Бог има право да наказва,без да му подсказваме и молим.....А последния ред.......дали добре съм разбрала молбата?Дано не е така!
-
Благодаря , Гавраил! Интересен коментар, но замислящи думи.
-
Много горчивина която стъпва на пътеката на отмъщение намираща сили да обърне поглед нагоре и дари опрощение.
-
Благодаря ти ,Светулче ! Всеки може да вярва или да не вярва, но дали има или не, знае само онзи, който сам го е претърпял.
-
Силно, нямало казват ненаказан грях. Но някои не вярват.
-
Благодаря, Влади! За мен е наистина ценно твоето присъствие.
-
Благодаря, Наденце! Прегръщам те!
-
Отнесе ме, като ураган! Мога само да кажа: Амин!
-
Благодаря, Георги! Ценя ,че си прочел.
Марги, метафора или не, всичко си е истина- човек се осъзнава само тогава, когато го заболи.
Благодаря ти мила! Хубав ден! -
Много тежко! Чак изтръпнах! Каква сила породи тази молитва?
-
Силна молитва!
Едно ме съмнява - след детството няма детско сърце. Изчезва в делника... -
Благодаря, скъпа Елица! Да болка има,но нима не е истина, че децата изкупват греховете на родителите си! А гняв не, възмущение, може би. Господ си "знае работата", и може и да ни праща уроци и може и сами да избираме родителите си, но нима може да отречем ,че има и ще има от всичко по тази земя. Поздрави!
-
Много болка и гняв има в думите ти, Лиа...
И нека вярваме в Божията справедливост! -
Толкова си прав, Младен!
А това не е клетвен стих, това е Божественото наследство.
За всяко лошо действие срещу човешкото плаща най-милото.
Справедливостта на Господ Бог винаги я е имало , дали ще е "Видьовден", дали ще страдат близките ти, дали децата ще изкупват греховете на бащите си и майките си. Справедливостта ще я има. Прошката също. Благодаря ти, че добави в любими! -
Клетвен стих! Изтръпнах, докато го четях. Горките мъже, които са орисани от мойрите да доживеят "маймунските" 102. Неволно извика в главата ми едно гениално четиристишие на Шандор Петьофи, Лиа:
"Животът ни не струва колкото една
строшена и изхвърлена навън чиния,
отгдето просяк стар, изпаднал в немотия,
изблизва малкото засъхнала храна..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
