Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб аз, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек до мен се е изправил.
Яйцата на надеждата са в мен
и топли ги сърцето ми прилежно.
Но в този ден, от вяра озарен,
любов е нужна – силна и безбрежна.
На мислите брашното аз пресях,
във бялото да няма и прашинка.
Горчиви думи скубах, че от тях
и силният си прави смъртна примка. ...