Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.
Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.
Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.
Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,
облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето.
Защо да се грижа за себе си, когато грижата без любов е умора.
Очите ми се втренчиха в земята, обзета в страх… страхувах се от всичко. Трябваше да съм научила много неща досега в този живот,
но учението без любов е суета, защо ми е тогава.
Ангели на милост мигом долетяха,
съблякоха нищожните одежди от тялото ми,
измиха лицето ми и ме изкъпаха в неземни води,
извиращи от Божието Царство. ...