Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.
Вървя по челото на някой от тях,
бързам често, в работно безумие.
Нито роден, ни мой, в този чужд тъжен град
с боледуващ площад - от безлюдие.
А неделната църква, надменна и зла,
укорително бие камбани,
като млада, сърдита, устата снаха,
би почела с радост смъртта им. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up