rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Oct 15, 2009, 10:07 AM

Болен 

  Poetry » Other
728 0 11

Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.

Дойде, грабне ме шейна,
някъде ме носи.
Песни, разговори, смях,
радостно, а после...

Върне ме и ме остави,
и остане тихо.
Бяла, бяла, бяла стая,
тихо, тихо, тихо.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • тихо е...в бялото е много тихо...
  • гласче на звънче ти изпращам!
  • Тая болест нещо ми се струва позната.Как ли се казваше?... Ама и за нея трябва да има лек.Пожелавам ти скорошно оздравяване!
  • Докосващ, замислящ, разтърсващ стих. Вече съм ти казвала мнението си за иразните средства, с които боравиш толкова умело. Благодаря ти.
  • ...писани шейни ще има.
    На конете - златна сбруя.
    Под прозореца ти свирвам.
    Ха дано ме чуеш...;
  • Битието на лирическия ти субект е някак оптимистично...Идеята за смъртта се прокрадва тихичко,но тя не може да угаси коппнежа за живеене,неизживените още мечти...
  • Апостол Карамитев, "Бялата стая"... Ех, ти къде ме връщаш...
    Ти чинар паднал от вятър виждал ли си - аз не съм!
    Намери си една готина сестричка да ти прави чай, да ти разлиства тефтеря и пиши!
  • Грип е само, Райсън, но Поезията ти е на ВИП!
  • То, така става - посмърчаш, покашляш и после - хоп, пак на шейната!
  • Скорошно оздравяване ,приятел!!!
  • Много ми харесва умението ти да подбираш точните думи. Но стиховете ти не са тежки. Умееш с усмивка да пишеш за сериозните неща.
Random works
: ??:??