Всеки ден се топеше градът.
Всеки ден си отиваше някой,
а от болка трептеше светът
и мълвеше на някого: „Чакай“.
Всеки ден: върволици, печал
на старици, които изпращат
под земята сина възмъжал
със сълзѝци, които се схващат.
Всеки ден ни душѐше страхът
и градът ни загиваше бавно...
Сякаш в плен е световната гръд
и над мен тя умира безславно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up