В жарава от изгарящи, прободни грешки
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота,
не впускаш всички сили, армии и бойци.
Ти сам надяваш си и влачиш си хомота,
напук на твойте доверени закрилници.
Те плачат със сълзи от глупост поругани,
оплакват твойта скотска, полужива душа.
Усещат думите си стъпкани, предадени,
прозрели факта, че от тях ти е до гуша.
Кога ще върнеш ти доверието им безумно?
Кога ще ронят радостни сълзи за теб?
Кога ще пламне вярата в сърцето им подлъгано?
Кога ще послушаш техния сърцат завет?
© Цуци All rights reserved.