Илюзия, вяра, самотно писмо
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха.
Цветя - от тъга, натежали,
се сгушиха в сухата зимна леха,
разбрали, че студ приближава.
Сълзите се блъскат във синия мрак -
"Добрите стопани къде са?"
Дори грамофонът попита ме как
оставили са го без песен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up