Някога аз теб обичах,
без теб не можех да живея
и във вярност ти се вричах,
и за теб копнеех.
Но от любовта несподелена
как сърцето просто спира,
ти ми беше цялата Вселена -
за теб живеех... и за теб умирах.
Очите ми сега са пълни със сълзи,
сълзи на вечна самота,
студът в душата ми пълзи
и в нея нищо не остана вече! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up