Боли ме...
Когато капките на есенния дъжд
промъкват се през прашните прозорци.
И буен вятърът подгонва с мъст
банда облаци разбойници.
Луната свети с бледа светлина
и дълго гледа чезнещия залез.
Заспивам тъжна и събуждам се така
в стаята със празно огледало...
Не искам повече да съм сама!
Боли ме всяка моя мисъл.
Не трябваше да се родя жена, ...