Боли ме...
Боли ме, за туй, че тебе обичам,
а друг отпива от моите устни...
боли ме, страдам и всичко отричам,
по лицето стичат се сълзите ми късни.
И нервна... и плаха, и луда аз бродя,
без път, без посока, с мисъл една
и моля се... плача, безспирно пак прося
да бъда щастлива, да съм само твоя сега.
Проклинам сърцето и устните грешни,
заклевам душата да бъде сама,
аз сбърках, но това не са грешки човешки,
аз демон съм и дълбока бездна с тъга.
Чупя предмети, блъскам врати
с надежда, че това не е реалността,
но спомена по жив в мен се роди,
няма минало... бъдеще, всичко убива ме точно сега!
© Мария Амбова All rights reserved.