Отвъд тъгата чака ли спасение?
Ако, дано не го разочаровам.
Стоножка съм (със щръкнали съмнения)
на брод, през който с мъка преминавам.
Боли ме вятър северно копнежен.
Душата мърдам - плахо и самотно.
А в нея вяра сепната и сребърна
прехапва сини устни. И се моли.
Отвъд тъгата, има опрощение.
Човешко. То е тихо без остатък.
Дъждът е кратък, капките са перли
и няма късогледи от нещастие. ...