Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова,
като гарван очите ми кълве.
Не стига дъхът ми, като лед окова,
стиска гърдите и в мрак ме зове.
Боли ме Душата, скитница печална.
Търсеща някъде там светлина.
Боли ме Душата, грешница жална.
Тихо ридаеща, безмълвна топлина...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up