Сблъсках се със твоите очи и се заклевам, че не исках,
но откакто те погледнах само ти в моите мисли се въртиш....
Не беше нужно нищо ти да казваш, аз по теб направо полудях....
и от тогава всеки ден те мисля и всяка вечер плаче моята душа....
Беше толкова невинна и красива, че аз по теб ума си изведнъж загубих,
но ти разби на парчета моето сърце с думите "Не можем заедно да бъдем"!
От тогава всяка вечер пиша аз за теб, но ти дори не знаеш за това....
и е тъжна всяка моя поезия, скъпа, само и единствено по твоя вина!
Сега ти си щастлива и ме забрави, дори от мене се отдалечи,
а аз всяка сутрин тъжен се събуждам, за това, че пак в сънищата си ми ти....
Ти си виновна за моите сълзи, за безсънните нощи и за цялата тази тъга....
и заради теб, скъпа, аз спрях да вярвам, защото ме научи как боли от любовта!