Не можеш ли да видиш болката в очите
на уморените от полет нощни птици?
Не искаш ли да проумееш колко много
тъмнина във тях се сипе?
Защо Светът засипан е със странни мисли
и светлината има я единствено в тъмата?
Ще можеш ли отново да живееш,
изпепелен и изгорен от самотата?
Мислите обречени не мога да прикрия,
защото чувствам се безмълвна и прозрачна,
и болката ще се опитам да убия,
но дали ще оцелея чак до здрача?