Jul 19, 2007, 9:07 AM

Болка 

  Poetry
673 1 2
БОЛКА

Не ме интересува вече болката във моята душа.
Изстивам, ледена сълза, леден съм за твоята игра.
Не искам да те виждам, защото ще е огорчение,
върви при другите, които ти избра!

Не ме обичаш вече, аз съм в къщата на болката.
Аз ще се измъкна със мълчание, Пинокио ще съм сега!
Феята не ще ме стопли, мътилката в сърцето ми ще ме отрови.

Дървото потъмнява, както и сърцето остарява.
Ти беше слънцето, което ме топлеше и галеше през деня.
Ти беше луната, която ми светеше в нощта.

Времето лети, болката ще отшуми, споменът ще избледнее, душата ми ще закопнее, тежи ми таз борба - роден съм за това.
ДОВИЖДАНЕ ЗОРА

© Никола Гьопсалиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Болката ще отшуми.." и ще дойде времето да стопи мътилката в сърцето ти,както и да дойде време за ново слънце!Кажи "Добър ден" на новият ден!СМЕЛОСТ и повече оптимизъм!!! 6
  • Болката отминава!
    Запази хубавите спомени!
    Поздрави!
Random works
: ??:??