Заслушана тревожно в тишината,
заляла стаята и моя дом,
отправила и взор към синевата,
в душата ровя мълчешком.
А в нея - болка и безмълвни рани,
разбита радост и измъчена любов,
обиди - гости все незвани,
прекършен полет, неизречен зов.
Боли от хвърлената дума...
но три пъти ме по-боли
от радостта злорада, шумна,
на хората със низките души.