Dec 13, 2010, 7:04 PM

Болка 

  Poetry » Odys and poems
1217 0 2
Сърцето бие с болка под нежния силует на нощната луна.
Изгнило е отвътре, забравило е що е то красота.
То вехне и терзае със вятъра студен,
то проси и се моли за обич ден след ден.
Кърви то, не мечтае за изгрева красив,
а тлее в мощни рани със див, пронизващ вик.
Не се бунтува вече, не вярва в любовта,
а вярата му секва като искра в тъма.
Кълне то и презира, наместо да тупти,
и тихичко се взира в отминали мечти.
Войник на съдбата по рождение е то,
окаляно с обида, опръскано със гняв, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??