Mar 20, 2011, 9:48 PM

Болка 

  Poetry » Other
866 0 9

Аз няма да ти спомням за това,

но раната до края ще более

и както зимно цвете над снега,

и болката от мраз ще побелее.

 

 

Стопяват се напролет изведнъж

и прелетните, жилещи тревоги,

измива градоносният ми дъжд

прахта от синонимните несгоди.

 

 

И миналото, дето все зове

със свойто гневно ехо самотата,

превръща се от блато във поле,

където никне бъдеща отплата.

 



© Милена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??